Колко ценен съм Аз?

Самооценката е поле за многоизмерна неадекватност за повечето от нас независимо дали го съзнаваме или не. Дали го признаваме или не. Чувството за собствена значимост, често накърнено от непреработените ни страхове, както и в резултат на минали събития е един от онези невидими „мотори“ на нашето поведение и взаимодействие със света, на целите, които си поставяме.... и в крайна сметка – на реализацията ни в нашия живот. На реалността, която изграждаме.

Независимо дали говорим за намалено чувство за собствена значимост или за преувеличена такава, във всички случаи изграждаме модели на неадекватна оценка,която изкривява осъзнаването на собствените ни възможности, и в резултат от това - начинът, по който се себеизразяваме. В многоизмерността си това изкривяване може да има по-маловажни и по-важни последствия, а някои от тях - да бъдат съдбовни в живота ни. Чувството доколко „аз струвам“ съзнателно или не ще преодопредели избора на работа, на партньор, качеството на взаимоотношенията ни с околните, нивото на заплащането ни, дори имиджът и стилът ни на обличане.

Вероятно поради ню-ейдж идеологията, която пропагандира, че основата на успеха е позитивното мислене, много от нас биха предпочели едната крайност на неадекватност – а именно – ”аз заслужавам и мога повече!“, независимо и незадължително това действително да е вярно. Последствията от самовнушението за тази позиция, неподплатена с качества обаче, неминуемо довежда до нереалистични очаквания от реалността, нерелевантно отношение към другите, а в крайните случаи - и до неизбежно негативно влияние върху репутацията.

От друга страна ниската самооценка е в основата на нереализираните ни мечти.

Това, което ни пречи дори сами да си „повярваме“. И да мечтаем. Да проявим това, на което сме способни. Да надскочим реалността.

И водени от страха си, да залитнем в ненужни действия в живота си и дори да не си зададем тези важни за нас въпроси:

„Чувствам ли се сам ценен за себе си?“

„Къде е точката на баланс на реалистичната ми самооценка и потенциалът, който мога да развия? „Склонен ли съм да се самоизтъквам, воден от (не)осъзнати комплекси за малоценност?“ „Кога страхът, че няма да бъда разбран или оценен от другите поставя бариери пред себеизразяването ми?“ „Самодоказвам ли стойността си дори с цената на физическо изтощение и болести, които поразяват тялото ми?“ „Очаквам ли винаги от другите да бъдат толкова отговорни,колкото съм аз и как отчитам за себе си евентуалната им липса на спазване на обещания?“ „Насилвам ли се да правя неща не по силите ми, само защото съм обещал?“ „В кои сфери съм най-склонен да прекаля – нуждата да контролирам, да се самодоказвам, да работя твърде много или в желанието си да бъда най-добрия?“

За тези въпроси и проявата на техните теми според хюман дизайн отговаря центъра на Егото и неговите активации (или липсата на такива) в индивидуалния бодиграф на всеки отделен човек. Разглеждайки особеностите на личния ти център на Егото, Хюман дизайн може да ти даде конкретни съвети и насоки в изграждането на здравословна за теб самооценка, както и към онези модели на поведение, които да насърчат автентичното ти себеизразяване по коректен спрямо собствената ти природа начин.