Здравей, аз съм Миа 😊
За мен е призвание да търся смисълът отвъд съществуващото.
Да насочвам другите в откриването на личната им мисия.
Да ги подкрепям по пътя на всекидневните им предизвикателства, свързани с любовта, връзките им с другите, връзката със себе си и личната им промяна.
Да изследвам сенките на неосъществения им потенциал, страховете и изкривяванията на същността, които отклоняват човека от пътя му.
Посветена съм да видя отвътре най-тъмните ти кътчета с една единствена цел - да ти помогна да се свържеш с автентичния Аз, за да изживееш най-добрата си версия.
За всичко това ми помага хюман дизайн и четиригодишното ми обучение в системата В процес на сертифициране съм като професионален анализатор към Международното училище по Хюман Дизайн (IHDS).
Прожектор 2/4, Десен Кръст на Майа
Коя съм аз?
Здравей,
Аз съм Александра Асова или Алекс, както ме наричат приятелите !
Вероятно четеш за мен, защото и ти си запленен от Системата Хюман Дизайн. При мен беше любов от пръв поглед, така е до ден днешен.
Ще ти разкажа за първата ни среща преди 5 г.
Колко случайно е, не знам, но да кажем съвсем случайно попаднах на лекция за Хюман Дизайн. Без да имам и минимална информация за тази наука.
Ричард Бомонт - Национален Директор на Хюман Дизайн Великобритания & Human Design Films Ltd., водеше лекцията, на която за първи път получих каквато и да е информация за Хюман Дизайн.
Още в 9.00ч на другия ден бях при него!
Не закъснях!
Очаквах с нетърпение моя личен анализ!
Няколко са наистина преобръщащите живота ми мигове - това бе един от тях!
В два часа Ричард успя да подреди пръснатата ми на хиляди пърченца душа!
До ден днешен той остава изключително важна личност в моя живот!
Ще се върна малко по назад в годините, когато бях дете! Дете, което никога не се е чувствало на мястото си! Нито в семейството ми, нито сред приятелите ми, никъде!
Вечно не пасвах! От малка са ми повтаряли, че се съм опъка, крива, все много знам!
Не търпя намеса, не понасям контрола, винаги съм имала собствено мнение, което съм казвала. Мнение, което често ме е изправяло сама срещу всички. Винаги съм била out of the BOX.
Моята пра баба беше изключително притеснена за мен, когато бях на 8г - защото не се подчинявах. Представяш ли си, в очите на тази жена, родена 1910г, преживяла тежки времена, когато жените са били безгласни букви, когато патриархатът е бил единственото нормално, с какви очи е гледала на това дете, т.е. мен, което на един Разпети петък се запъна в църквата и не пожела да мине с всички под масата. Вероятно се е срамувала от мен, вероятно не се е опитала да поговорим, за да се опита да ме разбере и ме е осъдила безпардонно за непристойно поведение. Тя смяташе, че родителите ми е необходимо да вземат мерки и да ме заведат на психиатър (не само заради тази случка :)))
В училище не беше по лесно! Там пък други проблеми! „Защо косата ти е толкова червена?”, после розова, оранжева и т. н. ме питаше директорката. Защо създаваш толкова проблеми (тях ще спестя сега)?
Защото все бях различна в очите на другите! Директна, болезнено откровена, допусках много грешки, нараних много хора, бях щура, грабеща с пълни шепи от всичко, живях без много да му мисля!
В годините, в които търсех себе си, завърших Психология, изчетох безброй книги, разнообразна езотерична литература, в която ахааа да си подредя нещата и все не намирах индивидуалните отговори за себе си! Дори завърших с отличие Национална Сигурност и отбрана във Военна Академия „Г. С. Раковски” (но това е труга тема).
Моето пътешествие започна с Хюман Дизайн и ме предизвика да изоставя всичко до тогава познато!
Смело и категорично твърдя, че преобърна живота ми, а сега няколко години по-късно, съм завършила множество курсове в областта на Хюман Дизайн, завърших Професионалното си обучение към Human Design International School и съм в процес на сертифициране (гордея се със себе си )!
Аз съм Емоционален Манифестиращ Генератор, Профил 6/2, Родена съм на Ляв Кръст на Дуалността.
През първите 30 г преживявах живота в процеса проба и грешка – жизнено важен период, който ми даде безценен опит - тогава болеше!
Търсех начин да изразя своята индивидуалност, но и да пасна в общност!
Дилемата в живота ми - индивидуалното и / или общностното. Имам 4 съзнателни индивидуални канала и несъзнателна племенна емоционална система.
Аз съм Ролеви модел – Отшелник (6/2) - Самовглъбена, когато откликна, себична, защото обичам и отстоявам себе си и личното си пространство, самодостаъчна в собственото балонче от Мая. Нося Канала на Борбата и съм боец, който се бори да отстоява убежденията си, независимо от всичко и всички.
Именно това в първия етап от живота ми, винаги ме е оставяло от страната на врата сама, срещу всички.
Хюман Дизайн ми помогна да живее осъзнат живот според себе си!
Според собствената ми природа!
Научи ме как да взимам правилни решения и ми позволи да разбера как откликвам или не на възможностите, които ми предоставят живота и другите!
Хюман Дизайн ми даде разбирането, как бих могла да принадлежа в общност, но като себе си, с цялата колоритна пъстрота в мен!
Несъзнателно нося у себе си племенната топлина, мога да бъда много нежна, чувствителна, любяща, лоялна и подкрепяща хората, които обичам, които са от моето „племе”. С годините научих, че „племето”, не харесва индивидуалистите, защото те са опасни, представляват заплаха за статуквото, законите, нормите, догмите, традициите, обичаите, правилата , писани и неписани в хомогенизирания свят.
Аз съм тук да осъществя предназначението си като предизвикам индивидуация, като предизвикам другите да се осмелят да бъдат себе си и по този начин да построя мост между дуалността!
Аз промених Живота си!
Направи го и ТИ!
Предизвиквам те да се потопим в експеримента заедно!
Здравейте, аз съм Мери
Защо и Как, Хюмън Дизайн стана Начин на живот за мен ?
Здравейте,
Аз съм Мери и искам да ви споделя Защо и Как, Хюмън Дизайн стана Начин на живот за мен... ...и... Мери не защото не харесвам прекрасното си име Мария, а защото Merry описва чудесно, състоянието ми на Мир!
Ще ви разкажа малко за себе си...
Аз съм Манифестор с отворени емоции и Далачен авторитет.
Обожавам животните и семейството ми се състои от две кучета, една котка и съпруг Рефлектор.
Чувствителна и малко ексцентрична, аз не бях от децата които се носят по "модата" и съответно бях отхвърляна като различна. Колко съсипващо за един спонтанен Весел манифестор е това!
Когато хората чуят Манифестор, си представят един железен и непробиваем валяк, които може да прегази всичко по пътя си.
Но дори не могат да си представят колко чупливи можем да бъдем!
Та тези всеобщи модерни неща, не съответстваха на моята ръбато-бунтарска, манифесторска натура, и аз станах Търсач.
Търсех Себе си, търсейки други като мен, от които исках да чуя отговри.
Слушах с надеждата че това ще ми помогне да намеря Себе си и Своето място, където ще съм щастлива. Четях всевъзможни книги за самопознание, но нямах ни най-малка представя какво да правя.
*Може би тук е мястото да отбележа, че през всичките тези години аз поемах обуславянето с пълни шепи, което доведе до живот управляван от чуждите емоции, вместо от инстинкта ми за оцеляване.
Представете си каква бъркотия настана.
Стигнах до там, че дори изпитвах страх от Спонтанността – коректния ми начин на функциониране!
И така минавайки през турболентността на моя Сатурнов възврат, си позволих спонтанно да отида на лекция на някакъв чужденец, който ще разказва за някаква интересна система за себепознание. Че какво толкова можеше да стане?
Отидох.
Там срещнах Ричард Бомонт – очарователен, мъдър, мистичен и шантав, той разкри пред мен един нов и различен свят. Свят в който изучаването на механиката на човешкия дизайн повишаваше разбирането ми, а потапянето в личния ми експеримент, повишаваше осъзнаването ми.
И някак Хюман Дизайн изведнъж стана моят свят….
Започнах да изучавам системата, като първо преминах през общообразователните нива и честно да си призная, като човек с 3-та линия в профила, непрекъснато бях на щрек за нещо което няма да сработи…от 2015 насам, все още не съм открила такова!
Бях толкова запленена от информацията, че посещавах всевъзможни курсове - бях гладна за информацията която да подреди пъзела в ума ми.
Защо сме тук и за какво сме предопределени?
Как функционира вселената отвъд света който виждаме?
….да си призная „Сивите” курсове ми бяха любими – Ричард ги превръщаше в магическите преживявания, които винаги съм търсила и ми разкриваха още една частица от перфектния Вселенския ред...
Какво се случва след смъртта?
Какво ще се случи, когато мутацията настъпи във света през 2027 година?
Реалността на сънищата истинската реалност ли е,или друга в която ние живеем докато спим?
..и много други теми, които обогатяваха моето осъзнаване за живота.
Преминах през четири годишното обучение за сертифициран анализатор към Международното Хюман Дизайн училище IHDS, под ръководството на Ричард Бомонт. Сега съм в процес на сертифициране, което е финалната точка на дългия път които изминах, и го очаквам с нетърпение.
Родена съм на Десен ъгъл, Кръста на Владетеля със слънце в 22 портал.
Аз съм имам дарбата да изслушвам другия и винаги съм търсена точно за това. Винаги са ми искали съвети, а Хюман дизайн се превърна за мен в идеалната система, чрез която мога да образовам другия за личния му дизайн. Да му покажа черно на бяло, че е нужно единствено да се доверява на вътрешния си Авторитет за да живее уникалния си потенциал.
За мен експеримента с личния ми дизайн донесе много трудности, но и така търсеното „място” на което да съм Себе си! Сега съм заобиколена с хора които ме приемат и уважават заради това което съм!
Каква я мислех, пък тя каква стана. Моята история накратко.
Преди и след. Но не Христа, а Хюман Дизайн. Преди имах въпроси. И главоблъсканици. И напъни. Преди имаше недоумения. И недоразумения. С мен самия и с другите. Вероятно и другите с мен. Преди имаше слушай този, защото е учител. Слушай онзи, защото е опитен. Слушай трети, защото е авторитет. Слушай четвърти, защото има жълтици. Слушай пети, защото не знам си какво. „След“ имаше - не слушай никого. Слушай и най-вече чувай себе си. Следвай вътрешния си гът (енергия, отклик). Звучеше модернистично – Гът. Няколко години се учих какво значи „Гът“. Малко остана да се гътна, но не успях. По някое време започнах да се чувам и да му се доверявам на това усещане. Много „Преди“, в училище, бях сред средняците към ту слабаците. Почти бях обявен за научно безперспективен по всичко що се учеше. По-късно, след завършване на училище, пък обожавах да чета и да уча неща, които са ми интересни. Странна работа. „След“ пък ученето се задълбочи в пъти, особено в посока ХД. Много „Преди“ ми е бил интересен човекът, неговата психология и различност на всеки един. Във всеки човек виждах нещо напълно различно и това ме радваше по някакъв странен начин, защото беше нещо, което аз не познавам или нямам. Когато срещнах ХД бях като залепнал за познанието и същевременно щастлив, че съм срещнал моя инструмент за разбиране в дълбочина на човека. В периода „След“, на порции, които се сервират и до ден днешен, получавам разбиране и проумяване за преживените неща. Булото се повдига постоянно. Разбирането ми помогна да се приема по-лесно. По-скоро ми помогна да разбера, че така или иначе нямам избор, така че по-добре да си се приема.
Няколко години „След“, през 2015г, имах силен порив ХД да стане моя професия. От началото на 2016, до края на 2019, преминах необходимите обучения за професионален анализатор. Като към момента съм в процес на проверка и одобрение на „Дипломната работа“, преди окончателното вписване като анализатор в Международното училище по Хюман Дизайн - IHDS.
По метода на изключването, или какво не искам да уча, стигнах до науката икономика, която изучавах на теория, близо 9 години, а след това и на практика в средите на бизнеса, вече над 18 години. Пътят на грешката и опита беше и си остава моят верен и надежден учител. След срещата ми с ХД, разликата беше в това, че получих разбиране защо това е така. След което не само, че не се изненадвах, при поредната греда, първоначален неуспех или тривиалното разминаване на теорията с действителността, ами си ги очаквах и търсих. Двете неща заедно – науката за човешкия дизайн и житейският ми опит ми дадоха отговори на въпросите защо няма универсално правило за щастие и успех в личен, професионален или интимен план. Защо това, което работи при един човек, може да е пълен провал при друг. Или защо лекарството в един случай може да е отрова, а в друг случай спасение. Защо няма абсолютна истина за всички. Защо това, което човек си мисли най-често, е различно от това което е или това, което прави, или е готов да прави. Защо няма универсално хубаво или грозно, добро или лошо, още повече пък правилно или неправилно. И защо човек често не може да получи отговори, решения за собствения си живот, наготово отвън. Далеч не на последно място и защо с едни хора ни се получава леко взаимодействието, а с други не. Защо с едни хора и/или в конкретни ситуации, роли се чуваме взаимно, пък с други хора и/или ситуации/роли остават само гласовете в пустинята.
В потвърждение на горното, мога да кажа, че ХД също не е вълшебното хапче, с което човек си оправя живота и проблемите. Но мога да потвърдя, че има вълшебни качества, стига човек да е готов и да пожелае сам да тръгне на пътешествието, наречено човешки дизайн. И, най-вече, да е готов да експериментира и да го живее на практика.
