(НЕ)реални страхове

Страховете ни, осъзнати или не, са еволюционен ключ за оцеляването ни от зората на зараждането ни като човечество. В първичната си форма – проявление на инстинкт, интуиция и модел, коригиращ проявата ни, така че да гарантира съществуването ни като индивид, като общност и като общество в колективен план. Кодирани са често като физически сигнали под формата например на тръпки, които те побиват по тялото уж без причина, внезапното „знаене, че не трябва да ходиш там“ или необяснимото усещане, че нещо НЕ Е наред, което не можеш да си обясниш, но също и да игнорираш. Това са само някои от начините, чрез които тялото ти, проект на милиони години еволюция на природата, ти изпраща като сигнали с цел да служи за твоето физическо благосъстояние и добруване.

Съществуват 7 основни типове страх, обединяващи в подтипове различните си проявления. Как си устроен да преживяваш страховете си, към кои от тях като теми си по-чувствителен и до каква степен твоята „алармена система“ адекватно сканира реално съществуващи опасности в обективната и субективната ти реалност е закодирано в Центъра на Далака, както го наричаме в Хюман Дизайн.

Дали този център (малкото триъгълниче) в ляво на индивидуалния ти бодиграф е дефиниран (оцветен) или бял (отворен) предопределя доколко свързан и осъзнат си със себе си на ниво тяло, доколко непосредствената ти осъзнатост тук и сега може да ти помага или си тук, за да усещаш като сензор и скенер какво е добро за другите от чисто физиологична гледна точка. Малките цифрички, свързани с центъра на Далака индикират темите на страховете, към които сме чувствителни, тези, които бихме могли да отключим при определени обстоятелства с определени хора или сме устроени да преживяваме ден след ден като проявление на жизнената сила, която носим в нас.

В зависимост от конкректната конфигурация на личния ни Далачен център, както и в комбинация с останалите характеристики на Бодиграфа ни, ние можем да преживяваме активациите в него (или липсите на такива) по два начина : Аз-ово и Не-Азово. В общия случай, когато центърът е отворен (бял) и без никакви допълнителни активации на портали (цифрички) в него съществува известна неадекватност спрямо личностното ни усещане за това кое е опасно и кое – не. Хората, носещи отворен Далачен център са склонни да поемат необмислени рискове, без да имат реална физическа осъзнатост вътре в себе си за това, което би могло да им навреди. Биха били тласнати в поддържането на нездравословни за тях отношения поради вътрешното им усещане за липса на сигурност.

Ако имат активирани портали в иначе отворения си (бял) далачен център, тези портали ще означат темите на страховете, към които те биха били изключително чувствителни. Темите, които биха преживявали преувеличено, независимо дали съществува реална или нереална заплаха за това.

Основните теми страхове, които съществуват и могат да бъдат активирани като постоянна тема в живота ни или да се „включват“ в зависимост от обкръжението ни и конкректните обстоятелства са свързани със следните теми:

- Страх от неадекватност - Страх от утрешния ден - Страх от миналото (ще се повторят ли грешките на миналото) - Страх от поемане на отговорност - Страх от провал - Страх от липса на смисъл - Страх от авторитети (и те водят ли ни в правилната посока)

Когато центърът на Далакът в Бодиграфа ни е оцветен (дефиниран), това означава, че тялото ни притежава постоянен, надежден ресурс под формата на лична жизнена сила, която се изразява чрез нас по осъзнат или неосъзнат начин и която е тук, за да ни гарантира, че можем да разчитаме на инстинктът и/или интуицията си Тук и Сега.

Всяка от тази теми, взависимост от уникалната конфигурация на личния ни Далачен център, може да бъде преживявана по здравословен или нездравословен спрямо личната ни природа начин. Те са нашите лични ключове за осъзнатост на генетичния отпечатък, който носим - към уроците и темите, към които е нужно да обърнем вниманието си, свързвайки се с личната си интуиция и инстикт или с мъдростта, която сме тук да натрупаме в тези области.